Няма такива физиономии:
За разлика от тези бебета, Аля обожаваше лимони. Хрупкаше ги все едно са ябълки.
неделя, 29 юли 2007 г.
петък, 27 юли 2007 г.
Музика на душата
Преди да отидем да играем баскетбол с братовчед ми, той ми пусна едно страхтно клипче на Esmée Denters. Тя е млада холандка, която пее адски добре популярни парчета, записва ги с уеб камерата на сестра си и ги качва в Youtube. Всичо това се случва преди точно около година. Днес нейните клипове и изпълнения са гледани милиони пъти. Ето клипът, който ми направи адско впечатление с естестевеността си:
четвъртък, 26 юли 2007 г.
Най-доброто от Васил Върбанов и Мони Панчев
По време на работа обичам да слушам радио Тангра Мега Рок. Музиката е разнообразна - водещите са свежи, необременени за разлика от различни позьори в други радиа. Тъй като е онлайн (свободна) медия, те могат да си говорят каквото си искат (препоръчвам ви Джитбол в петък на обед за да разберете какво имам предвид). Ето няколко бисера събрани от мен и Павката:
- "През цялата седмица ще държим китарите ниско, на нивото на глезените"
ВВърбанов за Корн като група на седмицата - "[Блейз Бейли]... е малко трътлест, тъзест"
ВВърбанов за вокалиста на Iron Maiden - Блейз Бейли в The X Factor, и Virtual XI. - "Този, който се разхожда"
Мони Превод© на песента на Megadeth - Sleepwalker - "Sex and violins"
Мони Интерпретация© на Sex and Violence - "След смазващите музикални пиршества на Dream Theater продължаваме със..."
Мони за Under a Glass Moon на Dream Theater - За една песен на BabyFace Clan дето звучи така "Иейнрайт райт райт райт" ...
та Мони пита какво пеят и върбанов му каза че ставало дума за Ian Right любимия нападател на насо русков (тоя дет пее)
После Мони вика "Уууу падат загадките една по една" - Мони - "...и ето вече в по наши дни - 1964..."
- "Човека с големия шнорхел"
Мони за Питър Стийл от Type O Negative - "Човека с големия шланг"
Мони за Питър Стийл от Type O Negative - отново
- "но като стана дума за Нирвана, ето едно парче на Пърл Джем"
- Мони ... "Pretty Maids с песента Жълт Дъжд...но не този жълт дъжд който после прави жълт сняг"
- Насо Русков за Иги Поп : "Иги - човека с най-впечатляващия торс в света"
- "Ходихме в Бристол. Има много студентки. Бристол ни хареса. Марто остана там. Сега не си вдига телефона"
Реклама на Антон Владов - "Привидно никога неизтъркващата се комбинация от социално ангажирани на местно ниво текстове и някак зрялото поп/рок бучащо звучене, придаващо повече дълбочина, като на майтап успя да помогне на Arctic Monkeys да се справят с препятствието, познато като "трудният втори албум".
Мартин Петров за ARCTIC MONKEYS - Favourite Worst Nightmare (2007) - "Трябва да се опъва ластика"
Лаф на Мони - "Има надписи отдолу на шпаниолски"
Мони за клипа на Arctic Monkeys, наречен от Мони "фиумчито"
- "Един много красив Paradise Lost опреди само 12 години"
Мони - "Албумът извисява номадското чувство, дремещо в гърдите на всеки от нас като муха лайнарка на задницата на дръглива кобила, влачеща опърпан цигански фургон."
Ревю на GOGOL BORDELLO Super Taranta от Ивайло Александров
- "Двайсет и пет иърс ин биърс"
Мони чете заглавие на албум "25 years in beers" - "Продължаваме с едно по-младежко изпълнение"
И пуска Soulfly
вторник, 10 юли 2007 г.
В МОН работят IT неандерталци
Не! - изобщо не смятам, че преувеличавам с това заглавие! Хайде да проверим резултатите от приема след 7-ми клас, за да разберете защо съм ядосан!
Отиваме на сайта на Министерството на образованието и избираме "Първо класиране на кандидатстващите след 7 клас". Да - и при мен не се отваря, след около минута заявката предава богу дух. След десетки безуспешни опити през деня, в информационен сайт откривам новина, коментираща най-високите балове за прием в София. Там има препратка към Регионалния инспекторат по образованието. Оказва се, че там списъци като електронна таблица с всички входящи номера както и къде е приет съответния кандидат. Естествено в препочитания от всички държавни институции затворен и собственически формат - Microsoft Excel. За разлика от държавната администрация, на обикновените граждани няма кой даподари купи Microsoft Office. В същата страница има още документи и бланки като Word документи и едва два-три документа в отворен (PDF) формат.
Уважаеми господа в МОН, ползвайте закачалката за шапки на раменете си за да мислите:
--
XML-базирания "отворен" формат на Microsoft иска да стане стандарт. Стандартите са хубаво нещо, нека всеки си направи по един.
Отиваме на сайта на Министерството на образованието и избираме "Първо класиране на кандидатстващите след 7 клас". Да - и при мен не се отваря, след около минута заявката предава богу дух. След десетки безуспешни опити през деня, в информационен сайт откривам новина, коментираща най-високите балове за прием в София. Там има препратка към Регионалния инспекторат по образованието. Оказва се, че там списъци като електронна таблица с всички входящи номера както и къде е приет съответния кандидат. Естествено в препочитания от всички държавни институции затворен и собственически формат - Microsoft Excel. За разлика от държавната администрация, на обикновените граждани няма кой да
Уважаеми господа в МОН, ползвайте закачалката за шапки на раменете си за да мислите:
- сложете връзки от официалния сайт, към актуалното за деня - в случая кампанията за прием след 7-8 клас
- и още повече - нека тези връзки да работят. Сложете съобщение, ако имате технически проблем, за да знаят хората, че работите по отстраняването му.
- използвайте отворени формати - PDF, HTML. Нека не се налага, човека да търси в Арена.БГ нелегално копие на Microsoft Office
--
XML-базирания "отворен" формат на Microsoft иска да стане стандарт. Стандартите са хубаво нещо, нека всеки си направи по един.
четвъртък, 5 юли 2007 г.
вторник, 3 юли 2007 г.
понеделник, 2 юли 2007 г.
Какво се случи на WebTech 2007 във Варна
УебТех 2007 се изниза. Прекарах три страхотни дни, които ми доставиха огромно удоволствие.
В петък на 29-ти тръгнахме към Варна с Митко и Бат Кольо - по тъмно, към 5.00 сутринта. Щяхме да тръгнем в 4.10 ако не бях се успал (нищо ново за мен). Пътуването мина перфектно - имахме си музичка, климатик, спирахме за почивка и закуска и към 10.30 бяхме във Варна. Със "карта и компас" намерихме "от воле" ТУ Варна и отидохме тъкмо за Catalyst лекцията на Георги Пенков. Този, инфектиран от вируса на Perl, агент, в полусънено състояние обясни на аудиторията шаблона MVC и заради напредналото време малко претупа магията на Catalyst. Жалко - можеше да бъде по-въздействащо за публиката ако имаше повече примери. Така те щяха да могат да разберат, че няма само Rails на този свят. Изслушахме още една лекция за един доста полезен за автоматизиране на рутинни задачи инструмент - "Expect". Maриан Маринов се беше подготвил добре, но доста ме подразни "замърсяването" на речта с технически жаргон на българо-английски ("валу" = value)
Тъй като следващите лекции не изглеждаха обещаващи, решихме да отидем само на последната, за PostgreSQL. През това време се настанихме в квартирата, където ни очакваще следващата прекрасна изненада - апартамента беше страхотен - 2 стаи, хол, уредба (на която да си пуснем July Morning), кухня и баня, в която да играеш голф. Починахме си за полвин час, хапнахме в една квартална пицария и отидохме на PostgreSQL. Иван Павлов беше се подготвил добре, приятно изложи пълното превъзходство на PostgreSQL пред други СУБД. Приятно и ненатоварващо - щеше ми се да има примери. След това срещнахме Сава Чанков и едно друго момче - Васил и се запътихме към плажа. Времето, макар и да правеше напъни да завали - беше слънчево и топло. Размазахме се на плажа за около час и решихме да намерим хапване. Тогава срещнахме Богомил, който ни показа една адски готина бирария - Алба. Там с още 20-тина съучастници в конференцията ядохме, пихме и се веселихме до късна доба. Хората бяха адски готини, приказливи и отворени и си прекарахме мнооого добре. Към един след полунощ осъзнахме, че бяхме спали само 4 часа за последното денонощие и се прибрахме в хралупата да съберем сили.
В събота, на 30-ти успяхме да се излюпим към 10 часа и закачихме лекцията за Rails. Както обикновенно wow ефекта на Rails отекна в залата и мисля, че всички бяха доволни. Лектора беше непринуден, а лекцията беше приятна. След това Сава представи собствено разширение на ActiveRecord за представяне на класова йерархия разпраделена в няколко таблици. Сава е доста приятен лектор, презентацията му разчупваше шаблона по доста уместен начин и представянето мина по вода. След това бях аз - доста бях се спекъл от тъпото представяне на REST пред колегите ми в Сирма, но сега беше по-различно, може би защото бях се наспал. За около 55 минути успях да нахвърлям всичко, което исках да кажа и остана и малко време за въпроси. Имаше няколко слаби момента, в следващите представяния ще се пробвам да ги избегна.
От огнената пещ наречена "зала 2", където правих резентацията си, се пренесохме в климатизираната зала 1 за да чуем как Мирчо ще представя няколко JavaScript библиотеки. Лесно е да слушаш лекцията, когато човека е врял и кипял в JS бозите. Научих интересни неща (JQuery rulz!) и не съжелявам. Тъй като умишлено избягвах Сребърния Кинжал на Майкрософт (май прекалих с това опеределеине на Silverlight), реших да видя що е Symphony във света на PHP, ей тъй - за обща култура, пак в горещата зала 2. Не беше приятно - не заради жегата: беше доста отегчително! Лектора влезе в огромни детайли, използваше адска терминология ("паршълите" = partial), с което отегчи всички. Към 90-тата минута си тръгнах - дойде ми множко. Заради разпрострирането из дебрите на Symphony изпуснахме закриването на конференцията. Въпреки това - УебТех 2007 си струваше.
Ето малко снимки от всички дни на конференцията:
Ние закрихме конференцията индивидулно - отново бирария Алба (много добро място, ей) - вкусни пици и студена Стела. След това отидохме на плаж, и се размазахме в един бар на плажа (имам такива "творчески планове"). То не бяха коктейли, не бе чудо. Направихме си едно нощтно къпане и се наслаждавахме на покоя. Неуспяме да посрещнем Джулая, щото заспахме. Тъпо е да ти се спи на 30 срещу 1 юли!
На другия ден направихме плаж и слушахме July Morning с пет часа закъснение. Изгоряхме доволно и си тръгнахме към Града на *ограничените* възможности. Малко преди полунощ в неделя се наслаждавахме на лепкавия смрад на Подуене.
...
Варна е страхотен град! Морската градина е супер, плажа е спокоен, хората са вежливи, а обслужването на ниво. За толкова време не видях един намусен човек.
...
През деня на 29-ти, трезви като газирана вода не успяхме да се намерим входа на кооперацията след като бяхме излязли през него броени часове преди това. Не, че е на скришно място - просто ние сме тъпи. Добре, че имаше добри (нормални) хора да ни го покажат - "ето го входа Ви момчета - тоя с табелата '13' е.". Съвпадение, а?!
В петък на 29-ти тръгнахме към Варна с Митко и Бат Кольо - по тъмно, към 5.00 сутринта. Щяхме да тръгнем в 4.10 ако не бях се успал (нищо ново за мен). Пътуването мина перфектно - имахме си музичка, климатик, спирахме за почивка и закуска и към 10.30 бяхме във Варна. Със "карта и компас" намерихме "от воле" ТУ Варна и отидохме тъкмо за Catalyst лекцията на Георги Пенков. Този, инфектиран от вируса на Perl, агент, в полусънено състояние обясни на аудиторията шаблона MVC и заради напредналото време малко претупа магията на Catalyst. Жалко - можеше да бъде по-въздействащо за публиката ако имаше повече примери. Така те щяха да могат да разберат, че няма само Rails на този свят. Изслушахме още една лекция за един доста полезен за автоматизиране на рутинни задачи инструмент - "Expect". Maриан Маринов се беше подготвил добре, но доста ме подразни "замърсяването" на речта с технически жаргон на българо-английски ("валу" = value)
Тъй като следващите лекции не изглеждаха обещаващи, решихме да отидем само на последната, за PostgreSQL. През това време се настанихме в квартирата, където ни очакваще следващата прекрасна изненада - апартамента беше страхотен - 2 стаи, хол, уредба (на която да си пуснем July Morning), кухня и баня, в която да играеш голф. Починахме си за полвин час, хапнахме в една квартална пицария и отидохме на PostgreSQL. Иван Павлов беше се подготвил добре, приятно изложи пълното превъзходство на PostgreSQL пред други СУБД. Приятно и ненатоварващо - щеше ми се да има примери. След това срещнахме Сава Чанков и едно друго момче - Васил и се запътихме към плажа. Времето, макар и да правеше напъни да завали - беше слънчево и топло. Размазахме се на плажа за около час и решихме да намерим хапване. Тогава срещнахме Богомил, който ни показа една адски готина бирария - Алба. Там с още 20-тина съучастници в конференцията ядохме, пихме и се веселихме до късна доба. Хората бяха адски готини, приказливи и отворени и си прекарахме мнооого добре. Към един след полунощ осъзнахме, че бяхме спали само 4 часа за последното денонощие и се прибрахме в хралупата да съберем сили.
В събота, на 30-ти успяхме да се излюпим към 10 часа и закачихме лекцията за Rails. Както обикновенно wow ефекта на Rails отекна в залата и мисля, че всички бяха доволни. Лектора беше непринуден, а лекцията беше приятна. След това Сава представи собствено разширение на ActiveRecord за представяне на класова йерархия разпраделена в няколко таблици. Сава е доста приятен лектор, презентацията му разчупваше шаблона по доста уместен начин и представянето мина по вода. След това бях аз - доста бях се спекъл от тъпото представяне на REST пред колегите ми в Сирма, но сега беше по-различно, може би защото бях се наспал. За около 55 минути успях да нахвърлям всичко, което исках да кажа и остана и малко време за въпроси. Имаше няколко слаби момента, в следващите представяния ще се пробвам да ги избегна.
От огнената пещ наречена "зала 2", където правих резентацията си, се пренесохме в климатизираната зала 1 за да чуем как Мирчо ще представя няколко JavaScript библиотеки. Лесно е да слушаш лекцията, когато човека е врял и кипял в JS бозите. Научих интересни неща (JQuery rulz!) и не съжелявам. Тъй като умишлено избягвах Сребърния Кинжал на Майкрософт (май прекалих с това опеределеине на Silverlight), реших да видя що е Symphony във света на PHP, ей тъй - за обща култура, пак в горещата зала 2. Не беше приятно - не заради жегата: беше доста отегчително! Лектора влезе в огромни детайли, използваше адска терминология ("паршълите" = partial), с което отегчи всички. Към 90-тата минута си тръгнах - дойде ми множко. Заради разпрострирането из дебрите на Symphony изпуснахме закриването на конференцията. Въпреки това - УебТех 2007 си струваше.
Ето малко снимки от всички дни на конференцията:
 |
| УебТех 2007, Варна |
Ние закрихме конференцията индивидулно - отново бирария Алба (много добро място, ей) - вкусни пици и студена Стела. След това отидохме на плаж, и се размазахме в един бар на плажа (имам такива "творчески планове"). То не бяха коктейли, не бе чудо. Направихме си едно нощтно къпане и се наслаждавахме на покоя. Неуспяме да посрещнем Джулая, щото заспахме. Тъпо е да ти се спи на 30 срещу 1 юли!
На другия ден направихме плаж и слушахме July Morning с пет часа закъснение. Изгоряхме доволно и си тръгнахме към Града на *ограничените* възможности. Малко преди полунощ в неделя се наслаждавахме на лепкавия смрад на Подуене.
...
Варна е страхотен град! Морската градина е супер, плажа е спокоен, хората са вежливи, а обслужването на ниво. За толкова време не видях един намусен човек.
...
През деня на 29-ти, трезви като газирана вода не успяхме да се намерим входа на кооперацията след като бяхме излязли през него броени часове преди това. Не, че е на скришно място - просто ние сме тъпи. Добре, че имаше добри (нормални) хора да ни го покажат - "ето го входа Ви момчета - тоя с табелата '13' е.". Съвпадение, а?!
Абонамент за:
Публикации (Atom)