След като научих от телевизията, звъннах у дома да разбера дали всичко с баща ми е добре. Той изминава този път всеки ден по два пъти, тъй като работи на гара Бяла. За мое щастие той е бил на работа през това време. Точно по това време (около 18 часа) майка ми и нейните ученици са се подготвяли да изнесат предварително подготвено шоу за Анти-СПИН кампания. Естествено, всичко това е прекъснато моментално, когато са научили.
Днес говорих с майка ми по телефона и тя ми каза нещо, което ми направи впечятление. Толкова тишина, тъга и празнота витае в града, че даже и са се изкашляш, имаш чувство, че ще проехти. Особено, когато камбаната на църквата бие по цял ден защото се погребват 18 човека...
Няма коментари:
Публикуване на коментар