понеделник, 2 юли 2007 г.

Какво се случи на WebTech 2007 във Варна

УебТех 2007 се изниза. Прекарах три страхотни дни, които ми доставиха огромно удоволствие.

В петък на 29-ти тръгнахме към Варна с Митко и Бат Кольо - по тъмно, към 5.00 сутринта. Щяхме да тръгнем в 4.10 ако не бях се успал (нищо ново за мен). Пътуването мина перфектно - имахме си музичка, климатик, спирахме за почивка и закуска и към 10.30 бяхме във Варна. Със "карта и компас" намерихме "от воле" ТУ Варна и отидохме тъкмо за Catalyst лекцията на Георги Пенков. Този, инфектиран от вируса на Perl, агент, в полусънено състояние обясни на аудиторията шаблона MVC и заради напредналото време малко претупа магията на Catalyst. Жалко - можеше да бъде по-въздействащо за публиката ако имаше повече примери. Така те щяха да могат да разберат, че няма само Rails на този свят. Изслушахме още една лекция за един доста полезен за автоматизиране на рутинни задачи инструмент - "Expect". Maриан Маринов се беше подготвил добре, но доста ме подразни "замърсяването" на речта с технически жаргон на българо-английски ("валу" = value)

Тъй като следващите лекции не изглеждаха обещаващи, решихме да отидем само на последната, за PostgreSQL. През това време се настанихме в квартирата, където ни очакваще следващата прекрасна изненада - апартамента беше страхотен - 2 стаи, хол, уредба (на която да си пуснем July Morning), кухня и баня, в която да играеш голф. Починахме си за полвин час, хапнахме в една квартална пицария и отидохме на PostgreSQL. Иван Павлов беше се подготвил добре, приятно изложи пълното превъзходство на PostgreSQL пред други СУБД. Приятно и ненатоварващо - щеше ми се да има примери. След това срещнахме Сава Чанков и едно друго момче - Васил и се запътихме към плажа. Времето, макар и да правеше напъни да завали - беше слънчево и топло. Размазахме се на плажа за около час и решихме да намерим хапване. Тогава срещнахме Богомил, който ни показа една адски готина бирария - Алба. Там с още 20-тина съучастници в конференцията ядохме, пихме и се веселихме до късна доба. Хората бяха адски готини, приказливи и отворени и си прекарахме мнооого добре. Към един след полунощ осъзнахме, че бяхме спали само 4 часа за последното денонощие и се прибрахме в хралупата да съберем сили.

В събота, на 30-ти успяхме да се излюпим към 10 часа и закачихме лекцията за Rails. Както обикновенно wow ефекта на Rails отекна в залата и мисля, че всички бяха доволни. Лектора беше непринуден, а лекцията беше приятна. След това Сава представи собствено разширение на ActiveRecord за представяне на класова йерархия разпраделена в няколко таблици. Сава е доста приятен лектор, презентацията му разчупваше шаблона по доста уместен начин и представянето мина по вода. След това бях аз - доста бях се спекъл от тъпото представяне на REST пред колегите ми в Сирма, но сега беше по-различно, може би защото бях се наспал. За около 55 минути успях да нахвърлям всичко, което исках да кажа и остана и малко време за въпроси. Имаше няколко слаби момента, в следващите представяния ще се пробвам да ги избегна.

От огнената пещ наречена "зала 2", където правих резентацията си, се пренесохме в климатизираната зала 1 за да чуем как Мирчо ще представя няколко JavaScript библиотеки. Лесно е да слушаш лекцията, когато човека е врял и кипял в JS бозите. Научих интересни неща (JQuery rulz!) и не съжелявам. Тъй като умишлено избягвах Сребърния Кинжал на Майкрософт (май прекалих с това опеределеине на Silverlight), реших да видя що е Symphony във света на PHP, ей тъй - за обща култура, пак в горещата зала 2. Не беше приятно - не заради жегата: беше доста отегчително! Лектора влезе в огромни детайли, използваше адска терминология ("паршълите" = partial), с което отегчи всички. Към 90-тата минута си тръгнах - дойде ми множко. Заради разпрострирането из дебрите на Symphony изпуснахме закриването на конференцията. Въпреки това - УебТех 2007 си струваше.

Ето малко снимки от всички дни на конференцията:
УебТех 2007, Варна


Ние закрихме конференцията индивидулно - отново бирария Алба (много добро място, ей) - вкусни пици и студена Стела. След това отидохме на плаж, и се размазахме в един бар на плажа (имам такива "творчески планове"). То не бяха коктейли, не бе чудо. Направихме си едно нощтно къпане и се наслаждавахме на покоя. Неуспяме да посрещнем Джулая, щото заспахме. Тъпо е да ти се спи на 30 срещу 1 юли!

На другия ден направихме плаж и слушахме July Morning с пет часа закъснение. Изгоряхме доволно и си тръгнахме към Града на *ограничените* възможности. Малко преди полунощ в неделя се наслаждавахме на лепкавия смрад на Подуене.
...
Варна е страхотен град! Морската градина е супер, плажа е спокоен, хората са вежливи, а обслужването на ниво. За толкова време не видях един намусен човек.
...
През деня на 29-ти, трезви като газирана вода не успяхме да се намерим входа на кооперацията след като бяхме излязли през него броени часове преди това. Не, че е на скришно място - просто ние сме тъпи. Добре, че имаше добри (нормални) хора да ни го покажат - "ето го входа Ви момчета - тоя с табелата '13' е.". Съвпадение, а?!

2 коментара:

Martian каза...

ХеХе. Харесва ми лекотата, с която разказваш. Това "трезви като газирана вода" няма да го забравя. :D УебТех наистина си струваше. И аз съм съгласен, че липсваха доста примери. Хората, които са само от части в час с нещата, като мене, не им става пределно ясно всичко. Колкото до "Алба" става за бира, но до такава болка е омръзнала на всички варненци, че не ми се помисля. Алба е може би единственото нискобюджето, винаги-имащо-място местенце, което те тегли все към себе си. Любопитно е човек да разбере от други хора, че Варненци са "приветливи". Аз не съм срещнал много такива.

Свилен Иванов каза...

Изглежда ние имахме късмет да попадаме на "приветливи" варненци. Хазяйката ни беше изключително любезна - десетки пъти ни се извини, че може да ни притесни в събота за 10 минути за да прекарат кабелна в апартамента. Жената, която работеше в едно магазинче в същата кооперация ни показа с усмивка входа, който ние не успяме да намерим. Вечерта, в морския бар, барманката ни ходеше по гайдата, когато смесвахме разни коктейли - без да хвърля убийствени погледи, все едно сме и изяли десерта с виличка (на други места сме чували "не може - няма го в менюто"). Като за капак таксиметровия шофьор се извини, че не може да ни върне точно и ни върна повече защото "ще ли сме да се набутаме".