Нека разбутаме още една стара класика от детските ми години, shall we?. Защо отново изгледах Гатака?
- Очевидно "недалечното бъдеще" от филма вече е настояще - ДНК тестове по пощата, ДНК дискриминация от застрахователните компании. Забележете, че това се случва сега!
- Няма нищо по-романтично гаджето ти да те заведе да гледате изгрева на слънчевата електроцентрала (която адски прилича на тази в Севиля). Ако се geek разбира се...
- Заради студения като-тоалетна-чиния-без-дъска британски акцент на Джуд Лоу.
- Колите по магистралата не правят "врум-врум", а "фиу-фиу". Електромобилите са бъдещото, шъ знайш. Жалко, че във филма изглеждат като Ситроени от 60-те години.
- Филма е нагледно доказателство, на тезата на Ранди Пауч, че препятствията, които срещаш имат за цел да разделят хората на такива, които просто искат да постигнат нещо и на такива, които наистина-ама-наистина-много искат да постигнат нещо. Ако не сте гледали неговата Последна лекция, непременно го направете. Не в работно време - дълга е цял час, но си заслужава. Наистина!
- Детективите са като извадени от Коломбо - тъповато-изглеждащи, но остри като бръснач.
- Като порасна голям, ще си купя/направя къща като тази на главния герой. Барабар с витата стълба, която малко прилича на ДНК спирала.
- Ума Търман, копеле! Главно в сцената с "Концерт за пиано на 12 пръста" и после в ресторанта. Не случайно тя и Итън Хоук вдигат сватба след филма. Браво Итън, браво Хоук. Няколко години по-късно се разделят. Животът е радост и тъга.
