Прекарах една седмица на място, където нямат покритие два от трите мобилни оператора в България. Намира се на 1200 метра надморска височина, и може би поради липса на комуникации, то не беше разбрало за прогнозата от 40-градусови жеги. Добре че имах два пуловера, а стаята - юрган. Една седмица двамата с дъщеря ми е едновремено адски забавно и доста уморително преживяване. Пускахме хвърчило при пълно безветрие - оказа се по-лесно да тичаш около час напред-назад и да постигнеш горе-долу задоволителен резултат, от отколкото да го прекараш в обяснение на едно две-и-половина годишно дете, че вятъра е задължителен елемент при пускането на хвърчилото. Пък и имаше повече смях. Имаше и подаръци - на Аля докторски комплект с пластмасови скалпели, стетоскопи и пинсети, а на братовчеда Даниел, което е още по-малък - голяма кола. Въпреки, че на опаковката е написано:
... той все се опитваше да я накара да лети. Е поне за части от секундата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар