Можеш ли да останеш сериозен?

В ранния следобед се прибирахме от Сандански. Астрата изглеждаше подобаващо за неделя, посока София - кашон с домашни кисели краставички в багажника подрънкваше весело, а букет градински сезонни цветя се мъдреше най-отзад. Липсваше ни кора с яйца - но какво да се прави, няма пълно щастие. По едно време дъщеря ми поутихна. Това е знак от съдбата, че се задава - не буря - а беля. Обръща се Насето и какво да види:





Въпреки, че историята помни и други случаи - двамата се попикахме от смях. Малкото човече стои срещу тебе, едно такова сериозо. Веселба :)