Започвам от там, където
свърших - лекцията на Giuseppe Maxia за MySQL Proxy. Представянето му беше систематично, с приятен италиански акцент, а MySQL Proxy се оказа интересен софтуер - позволява на програмиста да манипулира заявките (променя, и дори да вмъква нови) преди те да стигнат до MySQL сървъра. Това дава прекрасни възможности за дебъгване - например съставяне на подробен лог на изпълнените заявки
както и резултатите върнати от тях, извличане на статистика преди и след изпълнението на заявка, и куп други. Интересен е езика за манипулация -
Lua. Това е език много подходящ за вграждане в други приложения и да бъде т.нар.
Domain Specific Language.
След това присъствах на представянето на
Васил Колев относно VOIP. Като цяло получих каквото очаквах - неформално представяне, малко geek хумор и факти получени от
реален опит (
реалния опит за разлика от
"реалния" опит се различава по безсънните нощи прекарани пред wireshark и/или gdb). Въпреки това се надявах да има повече факти и примери. С две думи:
VOIP sucks, POTS sucks even more.
Деня завърши с едно прекрасно представяне на
Domas Mituzas, служител на MySQL през деня, и разработчик за Wikipedia (очевидно) през нощта. Домас се оказа с прекрасно чувство за хумор и разказа как сайт като Wikipedia с 40 хил. заявки
в секунда се програмира от екип състоящ се от ... 7 разработчика. С изключителен позитивизъм той представи как процедират, когато си притиснати финансово - просто изтискваш хардуера до дупка, без да робуваш на някакви догми. Например - сървъра за статични картинки е натоварен дисково, но паметта е почти незаета - хайде да пуснем един memcached на него да се оползотвори. Сървъра за база данни издиша? - няма проблеми - да разделим данните и да пуснем например немската уикипедия на друг. Също така те не целят high availability, а просто availability. Ако изгори напр. захранването на един сървър - не е проблем ако го спрат за 15 мин за да го сменят. Просто се оказва, че такива проблеми се случват достатъчно рядко за да се използват по-скъпи решения (напр. дублиране на сървъри + репликиране на данните в реално време). В тяхния случай се оказва, че времето без услуга (downtime) е тяхното най-голямо перо за приходи - просто, когато няма Уикипедия, броя на даренията се увеличава (преполагам хората си мислят, че са го закъсали и ги спират заради неплатени сметки). Голям смях падна - когато излезе на видео, горещо ви препоръчвам да я изгледате от край до край. Фокуса на представянето не беше техническата част (ето тук има повече информация за
техническите решения в Уикипедия), а по-скоро от гледна точна на общността около Уикипедия - хора с идеали и свободно мислене. Според мен в това представяне се улови духа на OpenFest - свобода на всякъде - както в софтуера, така и в знанията. Иделната цел на Уикипедия да предостави на всеки един достъпна енциклопедична информация ме пленява. Въпреки критиките, че информацията в Уикипедия може да се "огъва" в една или друга посока, аз смятам, че общността няма не позволява това нещо да се случи - стига да има хора които да вярват в идеала - информация за всеки, свободно.
За съжеление трябваше да си тръгвам и не успях да чуя българската лекция за Уикипедия. Освен този ден, така завърши за мен
OpenFest 2007. Нямах възможност да посещавам лекциите на следващия ден. Ето няколко коментара след конференцията:
----
Неделята прекарах в разбиване с "
кози крак" на старите каси на вратите в новия ни апартамент за поръчам нови. Доста релаксиращо, незнам защо в главата ви се въртеше You Could Be Mine на Guns n'Roses.
